Ами аз бях вдъхновена да напиша разказ за това, ако любовта между Деймън и Елена беше възможна. Малко е лигаво... ама за първи път се опитвам, така че не ме съдете !!! :beach:



Събудих се и се чувствах странно. Сякаш една част от мен липсваше...през целият ден бях отнесена и леко тъжна. Реших да отида при Стефан. Стигнах до вратата му и почуках...никой не ми отвори затова влязох вътре. Повиках го по име, но никой не ми отговори. Изведнъж пред мен се оказа Деймън с малката му доволна усмивка. Тогава осъзнах, че вътрешно съм искала да се видя с Деймън, а не със Стефан.
- Здравей Елена... каква неочаквана изненада.
Каза той и ме погледна със сиво-сините си очи. Все така гледайки ме, той леко се приближи към мен.
- Деймън неочаквана изненада? Наистина?
Засмях се и двамата отидохме в хола. За първи път през главата ми минаха мисли, за това колко привлекателен е Деймън.
Спри Елена...овладей се. Той е брат на гаджето ти. Той е ужасния, манипулативен брат на Стефан. Това е Деймън - човекът, който никога не те е привличал по какъвто и да е начин.
Помислих си аз и несъзнателно прехапах устни. Това беше толкова странно. Явно Деймън беше забелязал, този мой жест и отново се усмихна. Пак тази привлекателна усмивка.
- Какво има Елена...?
Попита той и отметна кичур от косата ми. Усетих ръката му минаваща по лицето ми и цялата потреперих. Защо се чувствах така? Никога преди не ми се беше случвало такова нещо. А сега... сега аз усещах нещо към него. След толкова много време, мисля че бях отвърнала по някакъв странен начин на чувствата му.
- Не знам. Аз? Не знам какво ми е.
Скъсих разстоянието между нас и леко долепих устните си до неговите. Отдръпнах се след няколко секунди, бях в шок. Не предполагах, че мога да направя подобно нещо. Бях тръгнала да ставам от дивана...когато Деймън обви ръка около кръста ми и ме притисна до себе си...
- Елена? Сигурна ли си в това? Искаш ли го наистина?
Не казах нищо, просто отново го целунах. Мисля, че това беше достатъчно показателно за това, което искам и за това дали съм сигурна. Вгледах се в очите му и на лицето ми се появи усмивка. Разбрах, че вътрешно винаги съм го искала. Разбрах, че винаги съм го... обичала.
- Искам го...искам теб. Сигурна съм.
Но тогава той се отдръпна. Сякаш това, което правихме беше грешно. Явно наистина беше, но знаех, че и двамата го искаме. Знаех, че той ме желае, желаеше ме от толкова много време. Само не разбирах, защо се отдръпва.
- Какво става Дей? Да не би да съм се заблудила?
Попитах аз учудено и станах от дивана готова да си тръгна. Той ме хвана за ръката и ме придърпа към него.
- Не... не си се заблудила. Искам те, искам те ужасно много. Но, ако те имам, ако те имам сега... какво ще стане после? Какво ще стане със Стефан?
Попита той и ме целуна, страстно и изпепеляващо. Никога не бях целувана така....

Охх оцели болното ми място. Деймън И Елена.
Иначе фика е много добър, напомня ми на различни моменти от серила. Просто някак се свързва с него и не е трудно да си представиш. Описала си всичко много добре. Фика ти е много по-хубав от книгитее
Ще чакам продължение, ако има де..

Оуу мерси... има продължение, но никъде не съм го поствала, защото си мислех, че никой няма да го хареса.

Луда ли си? Как може някой да не хареса нещо за Деймън и Елена заедноо???

Анналин Холанд написа:

Луда ли си? Как може някой да не хареса нещо за Деймън и Елена заедноо???

може може (wasntme)

иначе е много добре написано..браво!

Целувката продължи няколко секунди, но ме остави без дъх. Деймън обгърна лицето ми с ръце и прошепна
- Искам те Елена, нямаш си представа колко много.
Вгледах се в сините му очи и сякаш за миг бях в безтегловност. Бяхме само аз и той.
- Прав си Дей, всичко ще се обърка. Аз и Стефан...ние сме заедно, но аз...аз искам само теб.
Сложих ръце пред лицето си и няколко сълзи се стекоха по бузите ми. Той ме прегърна и започна да ме обсипва с целувки, всяка по-страстна от предишната и по-желана. В главата ми минаваха различни мисли - всички те бяха свързани с Деймън и това колко много го желая, но също така мислех и за Стефан, за всичко, което бяхме преживяли.
- Какво ще правим със Стефан?
Отново чух гласа му. Какво наистина щяхме да правим?
- Ще му кажем, просто ще му кажем истината.
Изведнъж Деймън ме бутна на дивана и започна да ме целува страстно. Ръцете му бяха по тялото ми, а устните му докосваха кожата ми. Сякаш когато му казах, че съм готова да призная пред Стефан, Деймън стана още по-сигурен в това, което правим. Още помнех първата ни среща, първият ни допир. Помних как танцувахме на Мис Мистик Фолс. Помнех всичко. Всяка негова дума и всеки негов поглед...

Катрин <3 написа:

Анналин Холанд написа:

Луда ли си? Как може някой да не хареса нещо за Деймън и Елена заедноо???

може може (wasntme)

иначе е много добре написано..браво!

Мерси за милите думи, а иначе аз харесвам идеята Деймън + Елена, но Елена е твърде скучна за Деймън, затова със Стефан са един за друг.